Dec 1, 2006, 11:23 PM

Отвъд

  Poetry
1.3K 0 2


Енергия без плът, без суета,
свят, потънал в необятен рай,
мигове безсмислени във вечността,
живот без сюжет, ирония или пък край.

Тъй просто е и тъй прекрасно,
мястото, където той намира се сега
и тъй тъжно, леностно, ужасно
е тук за нас - близките му на света.

Но аз видях го и не съжалявам,
не проклинам деня, във който той умря.
Ще помня спомена и обещавам
да живея така, както той самият не успя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ами Тола All rights reserved.

Comments

Comments

  • Допадна ми... поздрави!
  • Мисля, че разбирам и те поздравявам за споделянето.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...