Dec 1, 2006, 11:23 PM

Отвъд

  Poetry
1.3K 0 2


Енергия без плът, без суета,
свят, потънал в необятен рай,
мигове безсмислени във вечността,
живот без сюжет, ирония или пък край.

Тъй просто е и тъй прекрасно,
мястото, където той намира се сега
и тъй тъжно, леностно, ужасно
е тук за нас - близките му на света.

Но аз видях го и не съжалявам,
не проклинам деня, във който той умря.
Ще помня спомена и обещавам
да живея така, както той самият не успя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ами Тола All rights reserved.

Comments

Comments

  • Допадна ми... поздрави!
  • Мисля, че разбирам и те поздравявам за споделянето.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...