21 sept 2008, 13:35

Отвъд

  Poesía » Civil
741 0 5
Отвъд


На Милен

Когато пред "Вратата" се изправиш
и Небитието приеме те отвъд,
в безкраен миг ти земното забравяш -
туй що за теб било тело и плът.

И рее се душата сред звездите,
познала мъдростта на светове,
на близки, на любими сред душите,
тогаз и времето за теб ще спре.

А нейде на прашинка малка,
забравена в небесния всемир
в измами, алчност - ненаситност жалка,
мравуняци боричкат се безспир.

Г. Гълъбов   2 /2000

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Гълъбов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...