Отвъд
На Милен
Когато пред "Вратата" се изправиш
и Небитието приеме те отвъд,
в безкраен миг ти земното забравяш -
туй що за теб било тело и плът.
И рее се душата сред звездите,
познала мъдростта на светове,
на близки, на любими сред душите,
тогаз и времето за теб ще спре.
А нейде на прашинка малка,
забравена в небесния всемир
в измами, алчност - ненаситност жалка,
мравуняци боричкат се безспир.
Г. Гълъбов 2 /2000
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Гълъбов Все права защищены