21 сент. 2008 г., 13:35

Отвъд

739 0 5
Отвъд


На Милен

Когато пред "Вратата" се изправиш
и Небитието приеме те отвъд,
в безкраен миг ти земното забравяш -
туй що за теб било тело и плът.

И рее се душата сред звездите,
познала мъдростта на светове,
на близки, на любими сред душите,
тогаз и времето за теб ще спре.

А нейде на прашинка малка,
забравена в небесния всемир
в измами, алчност - ненаситност жалка,
мравуняци боричкат се безспир.

Г. Гълъбов   2 /2000

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Гълъбов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...