21.09.2008 г., 13:35

Отвъд

733 0 5
Отвъд


На Милен

Когато пред "Вратата" се изправиш
и Небитието приеме те отвъд,
в безкраен миг ти земното забравяш -
туй що за теб било тело и плът.

И рее се душата сред звездите,
познала мъдростта на светове,
на близки, на любими сред душите,
тогаз и времето за теб ще спре.

А нейде на прашинка малка,
забравена в небесния всемир
в измами, алчност - ненаситност жалка,
мравуняци боричкат се безспир.

Г. Гълъбов   2 /2000

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Гълъбов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...