Отвъд

Смъртта е само миг, отворен за безкрая -

на спомените, тя е неукротим предел.

Невиждащ поглед, там - над изкопана яма,

във вечността чертае, пореден паралел.

Неочакван повей в бездиханна жажда,

нестандартна мисъл е в очакване – отвъд...

Хармония и святост, в рая ли насажда

след превъплъщение на изтощена плът?

Ненужно ни обрича на хлад и подчинение -  

на самотата вечна, безскрупулна сестра!

Не връща никой, тя! Няма избавление

от нейната безжалостна и крайна суета!

Непримиримост в нея, щастието срива!

Сълзите нямат сила, а вярата трепти!

Животът е единствен, дори да си отива.

Човекът в теб е жив, докато жив си ти!

04-05-2016 г.

Д.В.