5 мая 2016 г., 20:13  

Отвъд

1.1K 0 0

 

Смъртта е само миг, отворен за безкрая -

на спомените, тя е неукротим предел.

Невиждащ поглед, там - над изкопана яма,

във вечността чертае, пореден паралел.

 

Неочакван повей в бездиханна жажда,

нестандартна мисъл е в очакване – отвъд...

Хармония и святост, в рая ли насажда

след превъплъщение на изтощена плът?

 

Ненужно ни обрича на хлад и подчинение -  

на самотата вечна, безскрупулна сестра!

Не връща никой, тя! Няма избавление

от нейната безжалостна и крайна суета!

 

Непримиримост в нея, щастието срива!

Сълзите нямат сила, а вярата трепти!

Животът е единствен, дори да си отива.

Човекът в теб е жив, докато жив си ти!

 

04-05-2016 г.

Д.В.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Вълова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...