May 5, 2016, 8:13 PM  

Отвъд 

  Poetry
832 0 0
Смъртта е само миг, отворен за безкрая -
на спомените, тя е неукротим предел.
Невиждащ поглед, там - над изкопана яма,
във вечността чертае, пореден паралел.
Неочакван повей в бездиханна жажда,
нестандартна мисъл е в очакване – отвъд...
Хармония и святост, в рая ли насажда
след превъплъщение на изтощена плът?
Ненужно ни обрича на хлад и подчинение -
на самотата вечна, безскрупулна сестра!
Не връща никой, тя! Няма избавление
от нейната безжалостна и крайна суета! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова All rights reserved.

Random works
: ??:??