24 jun 2011, 9:58

Отвъд...

  Poesía
849 0 13

                                                                                     ... kendime misafirim...

 

А е толкова синьо

тази вечер небето

с бледи ласки рисува

в косите звезди –

 

прошепва по устните

нещо което

сякаш в клоните с вятъра

нежно трепти…

 

… и когато пресъхне

дъждът по ръцете

в две криле вплита жажда

и тръгва на път…

 

с всяка струна в душата ми

търси следите…

 

към онази

пътека –

отвъд…

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бети!!!
  • ... да, пътят за мен винаги е бил по-важен от пристигането...
    Радвам се, че мина Ани!
  • Душата ти винаги е устремена към свят, който е твърде различен от реалността, винаги се усеща носталгията по него в стиховете ти, както и неговата недостижимост, която да го превърне в реалност. Но съществуването му някъде, прави пътуването към него красиво...
  • Благодаря!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...