Jun 24, 2011, 9:58 AM

Отвъд...

  Poetry
847 0 13

                                                                                     ... kendime misafirim...

 

А е толкова синьо

тази вечер небето

с бледи ласки рисува

в косите звезди –

 

прошепва по устните

нещо което

сякаш в клоните с вятъра

нежно трепти…

 

… и когато пресъхне

дъждът по ръцете

в две криле вплита жажда

и тръгва на път…

 

с всяка струна в душата ми

търси следите…

 

към онази

пътека –

отвъд…

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Бети!!!
  • ... да, пътят за мен винаги е бил по-важен от пристигането...
    Радвам се, че мина Ани!
  • Душата ти винаги е устремена към свят, който е твърде различен от реалността, винаги се усеща носталгията по него в стиховете ти, както и неговата недостижимост, която да го превърне в реалност. Но съществуването му някъде, прави пътуването към него красиво...
  • Благодаря!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...