Отвъд...

Поэзия

851 0 13

... kendime misafirim...

А е толкова синьо

тази вечер небето

с бледи ласки рисува

в косите звезди –

прошепва по устните

нещо което

сякаш в клоните с вятъра

нежно трепти…

… и когато пресъхне

дъждът по ръцете

в две криле вплита жажда

и тръгва на път…

с всяка струна в душата ми

търси следите…

към онази

пътека –

отвъд…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ена (Елена Гоцева)

Бети!!!

2011-08-09T19:51:04+03:00
beti

... да, пътят за мен винаги е бил по-важен от пристигането...
Радвам се, че мина Ани!

2011-07-07T16:50:01+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Душата ти винаги е устремена към свят, който е твърде различен от реалността, винаги се усеща носталгията по него в стиховете ти, както и неговата недостижимост, която да го превърне в реалност. Но съществуването му някъде, прави пътуването към него красиво...

2011-07-07T13:06:38+03:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2011-07-02T12:41:28+03:00
beti

Благодаря!

2011-06-29T00:08:42+03:00