22 nov 2006, 22:18

Отвъд деня ти 

  Poesía
686 0 2
Мила,един балон в очи прелита,
за малко паднал в празнотата на живота ти,
дъгата ти с цветове не е обвита,
а дъждът удавил е душата ти.
Безброй сърца продаваш във съня си,
но останах буден досега,
разгледах света отвъд деня ти
и късче лед хвърлих към свещта,
към блуждаещата ти ръка.
Знаеш,че лъжи в умът ти все говорят,
че по добре чувства чужди да тъжат,
но така и не успяха очите твои да отворят,
че светлината ти  от слънцето погълнаха,
а все мълчат.
В живот от филм се приземявам,
ангелите падат там без теб,
с очи от скреж реката наша буйна вледенявам,
а звездите топли са напред.
Падам от съня във смешна снимка,
всеки щастлив бе в онзи ден,
беше булевардът ни мъничката бримка,
а слънцето сега е на балона с мен.

© Христо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти Рени!!
  • допада ми наистина кара те да вникнеш в съдържанието... не е повърхностно-написано набарзо
Propuestas
: ??:??