Мила,един балон в очи прелита,
за малко паднал в празнотата на живота ти,
дъгата ти с цветове не е обвита,
а дъждът удавил е душата ти.
Безброй сърца продаваш във съня си,
но останах буден досега,
разгледах света отвъд деня ти
и късче лед хвърлих към свещта,
към блуждаещата ти ръка.
Знаеш,че лъжи в умът ти все говорят,
че по добре чувства чужди да тъжат,
но така и не успяха очите твои да отворят, ...