22.11.2006 г., 22:18

Отвъд деня ти

993 0 2
Мила,един балон в очи прелита,
за малко паднал в празнотата на живота ти,
дъгата ти с цветове не е обвита,
а дъждът удавил е душата ти.
Безброй сърца продаваш във съня си,
но останах буден досега,
разгледах света отвъд деня ти
и късче лед хвърлих към свещта,
към блуждаещата ти ръка.
Знаеш,че лъжи в умът ти все говорят,
че по добре чувства чужди да тъжат,
но така и не успяха очите твои да отворят,
че светлината ти  от слънцето погълнаха,
а все мълчат.
В живот от филм се приземявам,
ангелите падат там без теб,
с очи от скреж реката наша буйна вледенявам,
а звездите топли са напред.
Падам от съня във смешна снимка,
всеки щастлив бе в онзи ден,
беше булевардът ни мъничката бримка,
а слънцето сега е на балона с мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Рени!!
  • допада ми наистина кара те да вникнеш в съдържанието... не е повърхностно-написано набарзо

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...