15 abr 2022, 19:44

Отвъд думите

  Poesía » Otra
540 3 11

Говорим, говорим и толкова мисли изричаме,

потъваме в думи трогателни даже излишно,

усещам, че сякаш с пера от паун съм накичена

и спирам потока пенлив на словесната пищност.

 

Забравям за думите и с тишина ги замествам,

събличам от себе си всички съмнения грешни,

магия примамва ме с мирис на печени кестени,

на “Аз “- а оттатък зад думите, брата да срещна.

 

Оттатък, където живеят най-искрени чувства

и тяло, и мисъл танцуват в хармония бяла,

оттатък, където е тихо и аз съществувам

свободна от думите, в своята истинска цялост.

 

Прегръщам Вселената и сетивата ми пеят,

обвити в сияен копнеж на астрална поема,

а някъде в мен любовта изначална живее,

и там, зад предела на думите, тя ме обзема.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Незабравими и светли Великденски празници и на теб и близките ти, Нинка!🤗
  • Важното е, че нещо се е раздвижило в теб след прочита и когато продължението се появи, с удоволствие ще го прочета! Благодаря ти, Мари, и ти желая светли празници!😍
  • Най-страшно е, когато думите се разминават със същността, дрънчат на кухо от фалшиви и камуфлажни определения. Георги Господинов имаше една мисъл ( цитирам по памет), че те ( думите) се изсулват като зърна от бобена шушулка. Може би, защото бягат от определението, загубили пулса на своята чувствителност.
    Стихотворението ти ме накара да се размисля и аз, Нинка, усещам, че може и продължение на творбата ти да се роди.😘🌷
    Предизвикваш ме!💕
  • Мини, радвам се, че съм те докоснала, благодаря за сърчицето!
    Вики, на теб също!
  • Думите са пропити от човечност и правят стихът прекрасен! Много ми хареса!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...