15.04.2022 г., 19:44

Отвъд думите

534 3 11

Говорим, говорим и толкова мисли изричаме,

потъваме в думи трогателни даже излишно,

усещам, че сякаш с пера от паун съм накичена

и спирам потока пенлив на словесната пищност.

 

Забравям за думите и с тишина ги замествам,

събличам от себе си всички съмнения грешни,

магия примамва ме с мирис на печени кестени,

на “Аз “- а оттатък зад думите, брата да срещна.

 

Оттатък, където живеят най-искрени чувства

и тяло, и мисъл танцуват в хармония бяла,

оттатък, където е тихо и аз съществувам

свободна от думите, в своята истинска цялост.

 

Прегръщам Вселената и сетивата ми пеят,

обвити в сияен копнеж на астрална поема,

а някъде в мен любовта изначална живее,

и там, зад предела на думите, тя ме обзема.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Незабравими и светли Великденски празници и на теб и близките ти, Нинка!🤗
  • Важното е, че нещо се е раздвижило в теб след прочита и когато продължението се появи, с удоволствие ще го прочета! Благодаря ти, Мари, и ти желая светли празници!😍
  • Най-страшно е, когато думите се разминават със същността, дрънчат на кухо от фалшиви и камуфлажни определения. Георги Господинов имаше една мисъл ( цитирам по памет), че те ( думите) се изсулват като зърна от бобена шушулка. Може би, защото бягат от определението, загубили пулса на своята чувствителност.
    Стихотворението ти ме накара да се размисля и аз, Нинка, усещам, че може и продължение на творбата ти да се роди.😘🌷
    Предизвикваш ме!💕
  • Мини, радвам се, че съм те докоснала, благодаря за сърчицето!
    Вики, на теб също!
  • Думите са пропити от човечност и правят стихът прекрасен! Много ми хареса!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...