Не знам какво ме чака там – отвъд дъжда.
... а колко обич имам да ти казвам...
Селвер
Навреме беше този дъжд.
Очите ми са пропаст от очакване...
Целувам те. Запомням твоя дъх,
така, че да сънувам нощем лятото.
Така, че да се случиш този ден,
като дъжда измокрил всички думи.
Навярно тихо ще се спреш до мен,
докато времето се стича помежду ни.
Навярно този дъжд не е причина,
че календарът е на дата "самота".
Когато в погледа ти няма име,
тогава и небетата болят.
Небето ми е пристан за наивници,
а любовта канела в топло мляко.
И дирите по пътя ми са истински.
Дали от обич има нужда някой?
Навреме беше този дъжд.
Очите ми, очите ми са бездни.
Целувам те. Отпивам твоя дъх.
Сълзите след това са неизбежни.
Венцислав Янакиев
27.05.20
© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados
Харесва ми както и оперна прима !
Не го виждам да е пред мене - на книга -
затуй го поставям - директно в " Любими !"