magnum (Венцислав Янакиев)
63 2042
27 мая 2020 г., 23:15

Отвъд дъжда 

  Поэзия
2085 16 24

                             Не знам какво ме чака там – отвъд дъжда.
                            ... а колко обич имам да ти казвам...

                                                      Селвер

 

       Отвъд дъжда

 

Навреме беше този дъжд.
Очите ми са пропаст от очакване...
Целувам те. Запомням твоя дъх,
така, че да сънувам нощем лятото.

 

Така, че да се случиш този ден,
като дъжда измокрил всички думи.
Навярно тихо ще се спреш до мен,
докато времето се стича помежду ни.

 

Навярно този дъжд не е причина,
че календарът е на дата "самота".
Когато в погледа ти няма име,
тогава и небетата болят.

 

Небето ми е пристан за наивници,
а любовта канела в топло мляко.
И дирите по пътя ми са истински.
Дали от обич има нужда някой?

 

Навреме беше този дъжд.
Очите ми, очите ми са бездни.
Целувам те. Отпивам твоя дъх.
Сълзите след това са неизбежни.

 

             Венцислав Янакиев
                      27.05.20

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??