Отвъд дъжда
Не знам какво ме чака там – отвъд дъжда.
... а колко обич имам да ти казвам...
Селвер
Отвъд дъжда
Навреме беше този дъжд.
Очите ми са пропаст от очакване...
Целувам те. Запомням твоя дъх,
така, че да сънувам нощем лятото.
Така, че да се случиш този ден,
като дъжда измокрил всички думи.
Навярно тихо ще се спреш до мен,
докато времето се стича помежду ни.
Навярно този дъжд не е причина,
че календарът е на дата "самота".
Когато в погледа ти няма име,
тогава и небетата болят.
Небето ми е пристан за наивници,
а любовта канела в топло мляко.
И дирите по пътя ми са истински.
Дали от обич има нужда някой?
Навреме беше този дъжд.
Очите ми, очите ми са бездни.
Целувам те. Отпивам твоя дъх.
Сълзите след това са неизбежни.
Венцислав Янакиев
27.05.20
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Янакиев Всички права запазени
