27 dic 2007, 12:10

Отвъд хоризонта

975 0 14

Разперени крила остават дири

в тишината на космическите бездни,

звездолети прашни в орбити се ширят

по неутъпкания път на светлините звездни,

където няма земни хоризонти,

където звуците безславно гаснат

и с твърда крачка, като древните архонти,

човекът дигитално сам израства,

за да намери пътя неутъпкан

към призрачни неземни върхове,

където, без да бъде унизен и тъпкан,

ще стане бог на непознати светове

и ще посрещне щедростта на времето

в шеметните скорости на вечността,

понесъл на живота бремето,

ще скочи в бездните на мъдростта...

Но ако някога попадне в битките космични,

не дай си, боже, таз затворена съдба,

дори да бъдат битките епични,

нима животът непрестанно е борба!? 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...