perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
27.12.2007 г., 12:10 ч.

Отвъд хоризонта 

  Поезия » Философска
726 0 14

Разперени крила остават дири

в тишината на космическите бездни,

звездолети прашни в орбити се ширят

по неутъпкания път на светлините звездни,

където няма земни хоризонти,

където звуците безславно гаснат

и с твърда крачка, като древните архонти,

човекът дигитално сам израства,

за да намери пътя неутъпкан

към призрачни неземни върхове,

където, без да бъде унизен и тъпкан,

ще стане бог на непознати светове

и ще посрещне щедростта на времето

в шеметните скорости на вечността,

понесъл на живота бремето,

ще скочи в бездните на мъдростта...

Но ако някога попадне в битките космични,

не дай си, боже, таз затворена съдба,

дори да бъдат битките епични,

нима животът непрестанно е борба!? 

 

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??