27.12.2007 г., 12:10

Отвъд хоризонта

970 0 14

Разперени крила остават дири

в тишината на космическите бездни,

звездолети прашни в орбити се ширят

по неутъпкания път на светлините звездни,

където няма земни хоризонти,

където звуците безславно гаснат

и с твърда крачка, като древните архонти,

човекът дигитално сам израства,

за да намери пътя неутъпкан

към призрачни неземни върхове,

където, без да бъде унизен и тъпкан,

ще стане бог на непознати светове

и ще посрещне щедростта на времето

в шеметните скорости на вечността,

понесъл на живота бремето,

ще скочи в бездните на мъдростта...

Но ако някога попадне в битките космични,

не дай си, боже, таз затворена съдба,

дори да бъдат битките епични,

нима животът непрестанно е борба!? 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...