27 дек. 2007 г., 12:10

Отвъд хоризонта 

  Поэзия » Философская
811 0 14
Разперени крила остават дири
в тишината на космическите бездни,
звездолети прашни в орбити се ширят
по неутъпкания път на светлините звездни,
където няма земни хоризонти,
където звуците безславно гаснат
и с твърда крачка, като древните архонти,
човекът дигитално сам израства,
за да намери пътя неутъпкан
към призрачни неземни върхове,
където, без да бъде унизен и тъпкан,
ще стане бог на непознати светове ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Все права защищены

Предложения
: ??:??