27 дек. 2007 г., 12:10

Отвъд хоризонта

973 0 14

Разперени крила остават дири

в тишината на космическите бездни,

звездолети прашни в орбити се ширят

по неутъпкания път на светлините звездни,

където няма земни хоризонти,

където звуците безславно гаснат

и с твърда крачка, като древните архонти,

човекът дигитално сам израства,

за да намери пътя неутъпкан

към призрачни неземни върхове,

където, без да бъде унизен и тъпкан,

ще стане бог на непознати светове

и ще посрещне щедростта на времето

в шеметните скорости на вечността,

понесъл на живота бремето,

ще скочи в бездните на мъдростта...

Но ако някога попадне в битките космични,

не дай си, боже, таз затворена съдба,

дори да бъдат битките епични,

нима животът непрестанно е борба!? 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...