27 дек. 2007 г., 12:10

Отвъд хоризонта

972 0 14

Разперени крила остават дири

в тишината на космическите бездни,

звездолети прашни в орбити се ширят

по неутъпкания път на светлините звездни,

където няма земни хоризонти,

където звуците безславно гаснат

и с твърда крачка, като древните архонти,

човекът дигитално сам израства,

за да намери пътя неутъпкан

към призрачни неземни върхове,

където, без да бъде унизен и тъпкан,

ще стане бог на непознати светове

и ще посрещне щедростта на времето

в шеметните скорости на вечността,

понесъл на живота бремето,

ще скочи в бездните на мъдростта...

Но ако някога попадне в битките космични,

не дай си, боже, таз затворена съдба,

дори да бъдат битките епични,

нима животът непрестанно е борба!? 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...