Dec 27, 2007, 12:10 PM

Отвъд хоризонта 

  Poetry » Phylosophy
806 0 14
Разперени крила остават дири
в тишината на космическите бездни,
звездолети прашни в орбити се ширят
по неутъпкания път на светлините звездни,
където няма земни хоризонти,
където звуците безславно гаснат
и с твърда крачка, като древните архонти,
човекът дигитално сам израства,
за да намери пътя неутъпкан
към призрачни неземни върхове,
където, без да бъде унизен и тъпкан,
ще стане бог на непознати светове ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Random works
: ??:??