Отвъд костите

Квадратно лице
и две точки - очи.
Във глава удря пулс,
между устни - бръмчи.
Без месо между костите,
във ушите - с лъжи.
Ние скелет сме -
аз и ти.
Аз по-малко, уви.
От сирените свличаме
безразлично глави.
Твоят кокал докосва
мойта малка ръка,
но боли.
Закопани в земята,
отпреди,
ние викаме вече
сто години.
Нашта малка дъга
във пръстта се руши.
Нас ни няма, нали?
Две безпътни души.

28/01/2013

София