Jan 29, 2013, 12:43 PM

Отвъд костите

Poetry » Civic

889 1 0

Квадратно лице
и две точки - очи.
Във глава удря пулс,
между устни - бръмчи.
Без месо между костите,
във ушите - с лъжи.
Ние скелет сме -
аз и ти.
Аз по-малко, уви.
От сирените свличаме
безразлично глави.
Твоят кокал докосва
мойта малка ръка,
но боли.
Закопани в земята,
отпреди,
ние викаме вече
сто години.
Нашта малка дъга
във пръстта се руши.
Нас ни няма, нали?
Две безпътни души.

28/01/2013

София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0