Отдавна примирих се, че те няма.
Стрелките на часовника мълчат.
А спомените дразнещо безсрамни,
по тъмна доба в мислите гълчат.
Но думите изтрити от ума ми
в нощта се претопяват без следа,
подобно на магични пентаграми
съдбата безразборно пак редят.
И мракът е във точка на пречупване –
готов да се роди в една свръх нова!
Каквото е записано за случване
не винаги е твърде многословно… ...