Отвъд мрака
Отдавна примирих се, че те няма.
Стрелките на часовника мълчат.
А спомените дразнещо безсрамни,
по тъмна доба в мислите гълчат.
Но думите изтрити от ума ми
в нощта се претопяват без следа,
подобно на магични пентаграми
съдбата безразборно пак редят.
И мракът е във точка на пречупване –
готов да се роди в една свръх нова!
Каквото е записано за случване
не винаги е твърде многословно…
Дали не е онази тиха истина,
зашепната преди нощта да свърши?
Душата ли? Пак в шепите е стисната,
а мислите са като гневен стършел.
В просъница ли с утрото жужат
за новото, което просто чака.
Нима не е прекрасен този свят
по малко щом прогонваш в тебе мрака?!
Констанс, 15.05.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Констанс Всички права запазени
