16 feb 2005, 11:40

Отвъд предела

  Poesía
1.3K 0 5

Отвъд предела

 

И отвъд предела – мрак.

Лешояди кръжат над мене пак.

Дочувам демоничния им смях,

но някак не ме е страх.

 

Чувам крилата на бели пеперуди,

но тъй неоново са мрачни и те...

Носят красота, а сякаш са мъртви,

но безсилно кръжащи в това небе.

 

Няма ги тази вечер звездите,

ти и твоите твари мълчите...

Не чувам и песента на щурците

само виковете на страдащите.

 

Лекия вятър някак затихва,

всичко в паяжина на мрака покрива

и песъчинки от часовника посипва

следите от кръв сякаш изтрива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....