16.02.2005 г., 11:40 ч.

Отвъд предела 

  Поезия
978 0 5

Отвъд предела

 

И отвъд предела – мрак.

Лешояди кръжат над мене пак.

Дочувам демоничния им смях,

но някак не ме е страх.

 

Чувам крилата на бели пеперуди,

но тъй неоново са мрачни и те...

Носят красота, а сякаш са мъртви,

но безсилно кръжащи в това небе.

 

Няма ги тази вечер звездите,

ти и твоите твари мълчите...

Не чувам и песента на щурците

само виковете на страдащите.

 

Лекия вятър някак затихва,

всичко в паяжина на мрака покрива

и песъчинки от часовника посипва

следите от кръв сякаш изтрива.

© Марина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??