Отвъд предела
Отвъд предела
И отвъд предела – мрак.
Лешояди кръжат над мене пак.
Дочувам демоничния им смях,
но някак не ме е страх.
Чувам крилата на бели пеперуди,
но тъй неоново са мрачни и те...
Носят красота, а сякаш са мъртви,
но безсилно кръжащи в това небе.
Няма ги тази вечер звездите,
ти и твоите твари мълчите...
Не чувам и песента на щурците
само виковете на страдащите.
Лекия вятър някак затихва,
всичко в паяжина на мрака покрива
и песъчинки от часовника посипва
следите от кръв сякаш изтрива.
© Марина Петрова All rights reserved.
