16 февр. 2005 г., 11:40

Отвъд предела 

  Поэзия
977 0 5

Отвъд предела

 

И отвъд предела – мрак.

Лешояди кръжат над мене пак.

Дочувам демоничния им смях,

но някак не ме е страх.

 

Чувам крилата на бели пеперуди,

но тъй неоново са мрачни и те...

Носят красота, а сякаш са мъртви,

но безсилно кръжащи в това небе.

 

Няма ги тази вечер звездите,

ти и твоите твари мълчите...

Не чувам и песента на щурците

само виковете на страдащите.

 

Лекия вятър някак затихва,

всичко в паяжина на мрака покрива

и песъчинки от часовника посипва

следите от кръв сякаш изтрива.

© Марина Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??