twinset (Икабод Крейн)
35 67
7 jun 2007, 9:17

ОТВЪТРЕ НАВЪН 

  Poesía
708 0 5
Твърде тъмно, твърде сиво,
спомените ми стачкуваха
и искаха гаранция,
че ще идат в затвора
с доживотна присъда,
искаха гаранция, че няма да бъда,
човекът,
който с тях се обвързваше...

Аз ги пратих дълбоко
в бездънната бездна,
където всичко изчезва безследно
и сякаш тогава
родих се отново,
търсейки път...
                            и капка утеха!

Намерих утеха, намерих и път,
въртях се във кръг
и разбрах, че съм в плен
на Слънцето, което блестеше в очите
и сянката,
която вървеше след мен...

© Икабод Крейн Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??