twinset (Икабод Крейн)
35 67
7 июн. 2007 г., 09:17

ОТВЪТРЕ НАВЪН 

  Поэзия
711 0 5
Твърде тъмно, твърде сиво,
спомените ми стачкуваха
и искаха гаранция,
че ще идат в затвора
с доживотна присъда,
искаха гаранция, че няма да бъда,
човекът,
който с тях се обвързваше...

Аз ги пратих дълбоко
в бездънната бездна,
където всичко изчезва безследно
и сякаш тогава
родих се отново,
търсейки път...
                            и капка утеха!

Намерих утеха, намерих и път,
въртях се във кръг
и разбрах, че съм в плен
на Слънцето, което блестеше в очите
и сянката,
която вървеше след мен...

© Икабод Крейн Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??