ОТВЪТРЕ НАВЪН
Твърде тъмно, твърде сиво,
спомените ми стачкуваха
и искаха гаранция,
че ще идат в затвора
с доживотна присъда,
искаха гаранция, че няма да бъда,
човекът,
който с тях се обвързваше...
Аз ги пратих дълбоко
в бездънната бездна,
където всичко изчезва безследно
и сякаш тогава
родих се отново,
търсейки път...
и капка утеха!
Намерих утеха, намерих и път,
въртях се във кръг
и разбрах, че съм в плен
на Слънцето, което блестеше в очите
и сянката,
която вървеше след мен...
спомените ми стачкуваха
и искаха гаранция,
че ще идат в затвора
с доживотна присъда,
искаха гаранция, че няма да бъда,
човекът,
който с тях се обвързваше...
Аз ги пратих дълбоко
в бездънната бездна,
където всичко изчезва безследно
и сякаш тогава
родих се отново,
търсейки път...
и капка утеха!
Намерих утеха, намерих и път,
въртях се във кръг
и разбрах, че съм в плен
на Слънцето, което блестеше в очите
и сянката,
която вървеше след мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Икабод Крейн Всички права запазени
