2 ene 2009, 10:23

Отзвук

1.1K 0 20
Стоях срещу теб и те гледах.
Спокоен. ПривЕтлив. Красив.
Във стая със строга наредба.
Един домакин, тъй учтив!

Очите ти - топли и нежни.
Усмивката - ведра, добра.
Към мен овладяно погледна.
Направи ми жест със ръка.

Аз седнах. И всичко бе точно.
Бонбони. Уиски. И ти!
И никой не влезе нарочно.
И никой мига не смути.

Но нещо неясно, враждебно
витаеше около нас...
И някак ми стана студено
във топлия пролетен час.

Не зная... Предчувствие странно.
За него ти нямаш вина.
Оголена в миг любовта ни
под прицел остана сама.

А тя си е нашата тайна!
Кръгът е от двама, нали?
Допуснем ли трети случайно,
разделя се всичко на три.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разкошен стих! Поздрави!
  • "Бонбони. Уиски. И ти!"

    Тези прости думи може би изчерпват всичко, което може да се каже за един такъв миг на взаимност. Умееш да намираш точните думи!

  • браво!
  • Аплодисменти, Бианка! Бъди здрава, и всички около теб!
  • "Оголена в миг любовта ни
    под прицел остана сама."

    Силно!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...