2.01.2009 г., 10:23

Отзвук

1.1K 0 20
Стоях срещу теб и те гледах.
Спокоен. ПривЕтлив. Красив.
Във стая със строга наредба.
Един домакин, тъй учтив!

Очите ти - топли и нежни.
Усмивката - ведра, добра.
Към мен овладяно погледна.
Направи ми жест със ръка.

Аз седнах. И всичко бе точно.
Бонбони. Уиски. И ти!
И никой не влезе нарочно.
И никой мига не смути.

Но нещо неясно, враждебно
витаеше около нас...
И някак ми стана студено
във топлия пролетен час.

Не зная... Предчувствие странно.
За него ти нямаш вина.
Оголена в миг любовта ни
под прицел остана сама.

А тя си е нашата тайна!
Кръгът е от двама, нали?
Допуснем ли трети случайно,
разделя се всичко на три.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разкошен стих! Поздрави!
  • "Бонбони. Уиски. И ти!"

    Тези прости думи може би изчерпват всичко, което може да се каже за един такъв миг на взаимност. Умееш да намираш точните думи!

  • браво!
  • Аплодисменти, Бианка! Бъди здрава, и всички около теб!
  • "Оголена в миг любовта ни
    под прицел остана сама."

    Силно!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...