2 янв. 2009 г., 10:23

Отзвук

1.1K 0 20
Стоях срещу теб и те гледах.
Спокоен. ПривЕтлив. Красив.
Във стая със строга наредба.
Един домакин, тъй учтив!

Очите ти - топли и нежни.
Усмивката - ведра, добра.
Към мен овладяно погледна.
Направи ми жест със ръка.

Аз седнах. И всичко бе точно.
Бонбони. Уиски. И ти!
И никой не влезе нарочно.
И никой мига не смути.

Но нещо неясно, враждебно
витаеше около нас...
И някак ми стана студено
във топлия пролетен час.

Не зная... Предчувствие странно.
За него ти нямаш вина.
Оголена в миг любовта ни
под прицел остана сама.

А тя си е нашата тайна!
Кръгът е от двама, нали?
Допуснем ли трети случайно,
разделя се всичко на три.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разкошен стих! Поздрави!
  • "Бонбони. Уиски. И ти!"

    Тези прости думи може би изчерпват всичко, което може да се каже за един такъв миг на взаимност. Умееш да намираш точните думи!

  • браво!
  • Аплодисменти, Бианка! Бъди здрава, и всички около теб!
  • "Оголена в миг любовта ни
    под прицел остана сама."

    Силно!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...