24 mar 2013, 10:35

Отзвук

1.2K 0 8

ОТЗВУК

 

На спомените в здрача мълчалив

потрепва живо пламъче игриво.

Макар животът ни да е горчив,

светлее то засмяно и щастливо.

 

Какво ли още дава му живец

след толкова години отлетели?

Полъхва като пролетен ветрец

в косите ни, от грижи посивели.

 

Поглеждам твоите добри очи

и виждам светлината как извира,

как музика в сърцето ти звучи

и отзвук в моето сърце намира.

 

Щом има обич, има светлина!

Не гасне тя до сетна старина!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радко Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...