24 mar 2013, 10:35

Отзвук

1.2K 0 8

ОТЗВУК

 

На спомените в здрача мълчалив

потрепва живо пламъче игриво.

Макар животът ни да е горчив,

светлее то засмяно и щастливо.

 

Какво ли още дава му живец

след толкова години отлетели?

Полъхва като пролетен ветрец

в косите ни, от грижи посивели.

 

Поглеждам твоите добри очи

и виждам светлината как извира,

как музика в сърцето ти звучи

и отзвук в моето сърце намира.

 

Щом има обич, има светлина!

Не гасне тя до сетна старина!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радко Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...