24 mar 2013, 10:35

Отзвук

1.2K 0 8

ОТЗВУК

 

На спомените в здрача мълчалив

потрепва живо пламъче игриво.

Макар животът ни да е горчив,

светлее то засмяно и щастливо.

 

Какво ли още дава му живец

след толкова години отлетели?

Полъхва като пролетен ветрец

в косите ни, от грижи посивели.

 

Поглеждам твоите добри очи

и виждам светлината как извира,

как музика в сърцето ти звучи

и отзвук в моето сърце намира.

 

Щом има обич, има светлина!

Не гасне тя до сетна старина!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радко Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...