ОТЗВУК
На спомените в здрача мълчалив
потрепва живо пламъче игриво.
Макар животът ни да е горчив,
светлее то засмяно и щастливо.
Какво ли още дава му живец
след толкова години отлетели?
Полъхва като пролетен ветрец
в косите ни, от грижи посивели.
Поглеждам твоите добри очи
и виждам светлината как извира,
как музика в сърцето ти звучи
и отзвук в моето сърце намира.
Щом има обич, има светлина!
Не гасне тя до сетна старина!
© Радко Стоянов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
