ОТЗВУК
На спомените в здрача мълчалив
потрепва живо пламъче игриво.
Макар животът ни да е горчив,
светлее то засмяно и щастливо.
Какво ли още дава му живец
след толкова години отлетели?
Полъхва като пролетен ветрец
в косите ни, от грижи посивели.
Поглеждам твоите добри очи
и виждам светлината как извира,
как музика в сърцето ти звучи
и отзвук в моето сърце намира.
Щом има обич, има светлина!
Не гасне тя до сетна старина!
© Радко Стоянов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
