Отзвук
ОТЗВУК
На спомените в здрача мълчалив
потрепва живо пламъче игриво.
Макар животът ни да е горчив,
светлее то засмяно и щастливо.
Какво ли още дава му живец
след толкова години отлетели?
Полъхва като пролетен ветрец
в косите ни, от грижи посивели.
Поглеждам твоите добри очи
и виждам светлината как извира,
как музика в сърцето ти звучи
и отзвук в моето сърце намира.
Щом има обич, има светлина!
Не гасне тя до сетна старина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радко Стоянов Всички права запазени
