24.03.2013 г., 10:35

Отзвук

1.2K 0 8

ОТЗВУК

 

На спомените в здрача мълчалив

потрепва живо пламъче игриво.

Макар животът ни да е горчив,

светлее то засмяно и щастливо.

 

Какво ли още дава му живец

след толкова години отлетели?

Полъхва като пролетен ветрец

в косите ни, от грижи посивели.

 

Поглеждам твоите добри очи

и виждам светлината как извира,

как музика в сърцето ти звучи

и отзвук в моето сърце намира.

 

Щом има обич, има светлина!

Не гасне тя до сетна старина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радко Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...