15 ene 2009, 9:03

Отзвук от...

  Poesía
657 0 9
Докога ще сме църква
без камбанария?
Загърбихме кръста
да строим джамии...
Избрахме си идоли,
молим се на пачки...
От бетонните зидове
душите са смачкани...
Имаме история,
а ровим в помия...
Ръцете - мазолести
срамежливо крием...
Рев ни задушава,
а хапем езици...
Търпим в таз държава
тъпи политици...
Дъното - мизерно,
сме го подкопали...
Тунелът е черен...
Бъдното?... Едва ли!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да,Вал, докога?? ....Поздравления!
  • Поздрави, Вал!
  • Бъдното?...Дано е по-светло, адаш!
    Поздрав за стиха!
  • Браво, Вале!
  • Много рядко отговарям на коментар, особенно под мой стих... Това е защото,което съм искал да кажа, съм го направил в произведението си... Този път обаче е по-различно... Наистина, попитах idemidoidemi (Идеми Дойдеми) чрез личен имейл за първият и коментар... Не ми стана ясно нещо... Оказа се, че девойчето е имало нужда от коментарни изяви и ми е дало някакво обяснение което вместо яснота ме заби в десета глуха... Бих помолил, не продължавай да даваш съвети... По-добре е да не объркаш някого... Аз бих се радвал, ако някой ми каже грешките, но поне да е компетентно... Далеч съм от мисълта, че стихът ми е шедьовър, напротив, това е изблик на емоция и тя явно си личи... Бих добавил много думи, не само още две, но и двеста да сложа няма да угодя пък на ония които обичат краткостта... Не е важно броят на думите, а на тежестта им...Аз казах каквото исках и го направих явно, защото видимо е, че гореспоменатата иска показност. Моята молба беше за отговор през имейл....

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...