Jan 15, 2009, 9:03 AM

Отзвук от...

  Poetry
652 0 9
Докога ще сме църква
без камбанария?
Загърбихме кръста
да строим джамии...
Избрахме си идоли,
молим се на пачки...
От бетонните зидове
душите са смачкани...
Имаме история,
а ровим в помия...
Ръцете - мазолести
срамежливо крием...
Рев ни задушава,
а хапем езици...
Търпим в таз държава
тъпи политици...
Дъното - мизерно,
сме го подкопали...
Тунелът е черен...
Бъдното?... Едва ли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да,Вал, докога?? ....Поздравления!
  • Поздрави, Вал!
  • Бъдното?...Дано е по-светло, адаш!
    Поздрав за стиха!
  • Браво, Вале!
  • Много рядко отговарям на коментар, особенно под мой стих... Това е защото,което съм искал да кажа, съм го направил в произведението си... Този път обаче е по-различно... Наистина, попитах idemidoidemi (Идеми Дойдеми) чрез личен имейл за първият и коментар... Не ми стана ясно нещо... Оказа се, че девойчето е имало нужда от коментарни изяви и ми е дало някакво обяснение което вместо яснота ме заби в десета глуха... Бих помолил, не продължавай да даваш съвети... По-добре е да не объркаш някого... Аз бих се радвал, ако някой ми каже грешките, но поне да е компетентно... Далеч съм от мисълта, че стихът ми е шедьовър, напротив, това е изблик на емоция и тя явно си личи... Бих добавил много думи, не само още две, но и двеста да сложа няма да угодя пък на ония които обичат краткостта... Не е важно броят на думите, а на тежестта им...Аз казах каквото исках и го направих явно, защото видимо е, че гореспоменатата иска показност. Моята молба беше за отговор през имейл....

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...