15 янв. 2009 г., 09:03

Отзвук от...

658 0 9
Докога ще сме църква
без камбанария?
Загърбихме кръста
да строим джамии...
Избрахме си идоли,
молим се на пачки...
От бетонните зидове
душите са смачкани...
Имаме история,
а ровим в помия...
Ръцете - мазолести
срамежливо крием...
Рев ни задушава,
а хапем езици...
Търпим в таз държава
тъпи политици...
Дъното - мизерно,
сме го подкопали...
Тунелът е черен...
Бъдното?... Едва ли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да,Вал, докога?? ....Поздравления!
  • Поздрави, Вал!
  • Бъдното?...Дано е по-светло, адаш!
    Поздрав за стиха!
  • Браво, Вале!
  • Много рядко отговарям на коментар, особенно под мой стих... Това е защото,което съм искал да кажа, съм го направил в произведението си... Този път обаче е по-различно... Наистина, попитах idemidoidemi (Идеми Дойдеми) чрез личен имейл за първият и коментар... Не ми стана ясно нещо... Оказа се, че девойчето е имало нужда от коментарни изяви и ми е дало някакво обяснение което вместо яснота ме заби в десета глуха... Бих помолил, не продължавай да даваш съвети... По-добре е да не объркаш някого... Аз бих се радвал, ако някой ми каже грешките, но поне да е компетентно... Далеч съм от мисълта, че стихът ми е шедьовър, напротив, това е изблик на емоция и тя явно си личи... Бих добавил много думи, не само още две, но и двеста да сложа няма да угодя пък на ония които обичат краткостта... Не е важно броят на думите, а на тежестта им...Аз казах каквото исках и го направих явно, защото видимо е, че гореспоменатата иска показност. Моята молба беше за отговор през имейл....

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...