15.01.2009 г., 9:03

Отзвук от...

656 0 9
Докога ще сме църква
без камбанария?
Загърбихме кръста
да строим джамии...
Избрахме си идоли,
молим се на пачки...
От бетонните зидове
душите са смачкани...
Имаме история,
а ровим в помия...
Ръцете - мазолести
срамежливо крием...
Рев ни задушава,
а хапем езици...
Търпим в таз държава
тъпи политици...
Дъното - мизерно,
сме го подкопали...
Тунелът е черен...
Бъдното?... Едва ли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да,Вал, докога?? ....Поздравления!
  • Поздрави, Вал!
  • Бъдното?...Дано е по-светло, адаш!
    Поздрав за стиха!
  • Браво, Вале!
  • Много рядко отговарям на коментар, особенно под мой стих... Това е защото,което съм искал да кажа, съм го направил в произведението си... Този път обаче е по-различно... Наистина, попитах idemidoidemi (Идеми Дойдеми) чрез личен имейл за първият и коментар... Не ми стана ясно нещо... Оказа се, че девойчето е имало нужда от коментарни изяви и ми е дало някакво обяснение което вместо яснота ме заби в десета глуха... Бих помолил, не продължавай да даваш съвети... По-добре е да не объркаш някого... Аз бих се радвал, ако някой ми каже грешките, но поне да е компетентно... Далеч съм от мисълта, че стихът ми е шедьовър, напротив, това е изблик на емоция и тя явно си личи... Бих добавил много думи, не само още две, но и двеста да сложа няма да угодя пък на ония които обичат краткостта... Не е важно броят на думите, а на тежестта им...Аз казах каквото исках и го направих явно, защото видимо е, че гореспоменатата иска показност. Моята молба беше за отговор през имейл....

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...