5 mar 2011, 16:08  

Овцете не броя

  Poesía » Otra
2K 1 50

 

Аз бързо спя, че сънищата бягат.


Овцете не броя – сами си лягат.


За вчера – нямам лек, нито ваксина.


За утре – търся в днес адреналина.


Не чакам да ме грее чуждо слънце -


и в сянка ще покълне сято зрънце.


Заравям в пепел всяко недоверие -


мечтите са към сбъдване предверие.


Изпадна ли, случайно, във амнезия -


спасявам се във тайнството - поезия.


 

 

02.03.2010

Julie

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...