5.03.2011 г., 16:08  

Овцете не броя

2K 1 50

 

Аз бързо спя, че сънищата бягат.


Овцете не броя – сами си лягат.


За вчера – нямам лек, нито ваксина.


За утре – търся в днес адреналина.


Не чакам да ме грее чуждо слънце -


и в сянка ще покълне сято зрънце.


Заравям в пепел всяко недоверие -


мечтите са към сбъдване предверие.


Изпадна ли, случайно, във амнезия -


спасявам се във тайнството - поезия.


 

 

02.03.2010

Julie

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...