Аз бързо спя, че сънищата бягат.
Овцете не броя – сами си лягат.
За вчера – нямам лек, нито ваксина.
За утре – търся в днес адреналина.
Не чакам да ме грее чуждо слънце -
и в сянка ще покълне сято зрънце.
Заравям в пепел всяко недоверие -
мечтите са към сбъдване предверие.
Изпадна ли, случайно, във амнезия -
спасявам се във тайнството - поезия.
02.03.2010
Julie
© Юлия Димитрова All rights reserved.
живи въглени
окото черно
те поглъща
сребро
трясък
студ
кома
амнезия
тайнство
проблясък
светлина острие
събуждане...
разкош
нов си
поздравления за стих. благодаря!!!
бъди щастлива в ново измерене...