25 jun 2006, 18:24

П О З Н А Т О  

  Poesía
825 0 9
Проплаква дъжд .... и трепет!
Върнах се на вятъра с плача.
И с тъжна безнадежност
чакам зад затворената врата.
Всяко нещо на друго прилича,
вълните ми се смеят,
морето ме повиква.
Докосвам те нежно, като преди.
Като сърб ръката ти позната,
за пореден път, ръката ми отмята.
Но днес....
коя съм всъщност – само ако знаех, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??