25 июн. 2006 г., 18:24

П О З Н А Т О  

  Поэзия
761 0 9

Проплаква дъжд .... и трепет!
Върнах се на вятъра с плача.
И с тъжна безнадежност
чакам зад затворената врата.
Всяко нещо на друго прилича,
вълните ми се смеят,
морето ме повиква.
Докосвам те нежно, като преди.
Като сърб ръката ти позната,
за пореден път, ръката ми отмята.
Но днес....
коя съм всъщност – само ако знаех,
щях да ти разкажа – за да не гадаеш.
И своя пристън – бих ти подарила,
но самата Аз незнам,
дали съм го открила...

25.06.2006г.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??