Проплаква дъжд .... и трепет! Върнах се на вятъра с плача. И с тъжна безнадежност чакам зад затворената врата. Всяко нещо на друго прилича, вълните ми се смеят, морето ме повиква. Докосвам те нежно, като преди. Като сърб ръката ти позната, за пореден път, ръката ми отмята. Но днес.... коя съм всъщност – само ако знаех, щях да ти разкажа – за да не гадаеш. И своя пристън – бих ти подарила, но самата Аз незнам, дали съм го открила...
Много ми харесва замисъла!Стихото е перфектно!Браво миличка, с всеки изминал ден ставаш все по-добра!Продължавай да ме радваш по същият начин!Обичам те!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.