patenceto (Надя Георгиева)
185 614
25.06.2006 г., 18:24 ч.

П О З Н А Т О  

  Поезия
760 0 9

Проплаква дъжд .... и трепет!
Върнах се на вятъра с плача.
И с тъжна безнадежност
чакам зад затворената врата.
Всяко нещо на друго прилича,
вълните ми се смеят,
морето ме повиква.
Докосвам те нежно, като преди.
Като сърб ръката ти позната,
за пореден път, ръката ми отмята.
Но днес....
коя съм всъщност – само ако знаех,
щях да ти разкажа – за да не гадаеш.
И своя пристън – бих ти подарила,
но самата Аз незнам,
дали съм го открила...

25.06.2006г.

© Надя Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??