П Т И Ц И
П Т И Ц И
Сега си тръгвам, трудно ми е, вярно,
но аэ съм силна и ще продължа.
Не ще ме обвиняваш във коварство
или във подла някаква лъжа.
Защото с тебе бяхме просто птици,
кръжащи под безкраен небосвод
и като мен ще имаш ти стотици
нещастници, лишени от любов.
Но всеки път, когато си с момиче
и милваш нежно нейните коси,
а устните ти шепнат, че обичаш,
ще виждаш само моите очи.
Ще гледаш нея ,а ще виждаш мен,
ще чуваш мене, щом запее тя,
а моят мирис ще е там, стаен,
и пак ще те боли от самота.
Макар, че с тебе бяхме просто птици,
ще ти оставя своите крила,
в чертите на поредното момиче,
да заличават моята следа.
P.S.Подарявам го на влюбените,разделени от времето,
разстоянието и гордостта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Екатерина Банска Todos los derechos reservados
