катебате (Екатерина Банска)
33 1250
27 may 2006, 9:03

П Т И Ц И 

  Poesía
1425 0 11

П Т И Ц И

Сега си тръгвам, трудно ми е, вярно,
но аэ съм силна и ще продължа.
Не ще ме обвиняваш във коварство
или във подла някаква лъжа.

Защото с тебе бяхме просто птици,
кръжащи под безкраен небосвод
и като мен ще имаш ти стотици
нещастници, лишени от любов.

Но всеки път, когато си с момиче
и милваш нежно нейните коси,
а устните ти шепнат, че обичаш,
ще виждаш само моите очи.

Ще гледаш нея ,а ще виждаш мен,
ще чуваш мене, щом запее тя,
а моят мирис ще е там, стаен,
и пак ще те боли от самота.

Макар, че с тебе бяхме просто птици,
ще ти оставя своите крила,
в чертите на поредното момиче,
да заличават моята следа.


P.S.Подарявам го на влюбените,разделени от времето,
разстоянието и гордостта.

© Екатерина Банска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??